morpheus

пореден приют сред дивите дебри на публичното пространство.
усещам сърцето си много ясно-всеки един удар като отделен фрагмент-усещам как се изпъва като пружина, заедно с клепачите, цяло едно претоварено тяло, тяло, претоварено като древна машина,
претоварено, грешка, невалиден код,
тяло, в чиито вени има само въздух,

и ето, нуждата от сън изкривява света, сякаш съм се надвесила твърде близо над лупата, силуетите се превръщат в мъгла, гигантски глави върху тънки тела, устни, които оформят само тишина, звуци, приглушени като от старо радио
Светът в 3 сутринта. Светът през възпалените ти очи. Светът, неравномерен като пулса ти. Свят, от който нямаш нужда в 3 сутринта. Нямаш нужда от нищо в 3 сутринта. Безтегловен си, пълен с въздух, 100 процента чист. Безсънието ти (насилственото безсъние) е като ключ, който ти дава власт над замъка на живите  и спящите.

"светлината и стената, а между тях-живите и останалите"

Най-важното е, че всичко е дяволски просто в 3 сутринта. Белезите избледняват. И болката, и носталгията, и радостта, и гневът- всичко е чисто и ясно,  нищо не е прекалено страшно, никое решение не е невъзможно
и решения се вземат, вземат, вземат.

"3 a.m."- една малка планета, чиято повърхност блести в мрака. Не я достигаш само ти. Не я достигам само аз. И все пак там е празно. Толкова е тихо, че да си представиш как сърцето ти избухва е най-лесното нещо на света

през горчивата слюнка с вкус на кола с кафе
през лютивото усещане за зачервени клепачи
през света, който се превръща във водовъртеж,
едно претоварено тяло, чиито вериги скърцат, едно тяло, на една планета,
където е много тихо
и мислите ти се връщат при тебе.