неделя, 11 август 2013 г.

прекалено рано

нямаш време да пишеш.
трябва да подготвяш опис отчети, приходни ордери и да броиш пари.
какво искаше да кажеш?
Нещо за простичката секунда.
Как все си мислиш. че ти трябва нещо огромно и животопроменящо, за да се почувстваш щастлива.
Докато го мислиш, излизаш да пушиш пред хотела. Вече е сутрин и клепачите ти треперят, сърцето ти бие неравномерно от умора. Над теб е небето.
Поглеждаш случайно към облаците. Те са розови, нашарени с фосфорециращи, сиво-сини сенки. Дробовете ти са пълни с дим. Въздухът е студен.
Внезапно си щастлива. Всичко се случва за секунда, почти нямаш време да го почувстваш. Секундата отминава и ти се убеждаваш, че е било илюзия.
Няма причина облаците да те направят щастлива. Няма причина струйката цигарен дим във въздуха да те направи щастлива. Няма причина и е било илюзия.
ти си глупачка.
илюзията за щастие е щастие.

глупако, погледни извън себе си.