светът се завъртя.
и какво от това, по дяволите, какво от това?
светът.
ще преживееш ли един пълен 24-часов ден без да се оплачеш поне веднъж?
се завъртя.
без сълзи- нито в очите, нито дълбоко зад очните кухини, нито във вените, костите, сърдечните камери, никъде? не?
светът се завъртя и се завъртяхме и ние.
Някои стояха по-здраво на земята. Някои останаха. Останаха там, където бяха. Останаха със силата на спокойни столетни дървета- над земята, над водата, на своето място.
Други се завъртяха, завъртяха се заедно с непостоянния земен корпус, в ритъма на нечие сърцебиене, уплашени да не би да спрат, центробежна сила, просмукала се в кръвта, състояние на душата, граничещо с ураган, те летяха, летяха, летяха. Ужасени, че ще спрат. Забравили, че има къде да се върнат.
те не притежаваха нищо от спокойствието на дърветата,
или от спокойствието на повторението на сезоните, приливите, циклите и движенията.
не притежаваха нищо.
светът....
и какво, по дяволите, нали всички живеят с това, нали всички живеем с това, нали се е случвало, нали е свършвало само за да започне пак, защо трябва да те е грижа
защо трябва да те съсипва
защо трябва да те докосва
защо трябва да е част от теб
защо всички тези места, малки места и големи пространства, защо тези предмети, стени с твоите отпечатъци по тях, защо тези хора
.светът се завъртя.
всички те бяха свидетели. и ти беше свидетел. и никой от вас не направи нищо,
защото така трябваше да стане.
Няма коментари:
Публикуване на коментар