по повод Севлиево и преоткриването на ефектите на уеб камерата.
явно все пак искам фотоапарат.
Лентата е магия, по начина, по който са магия фокусите с цветни кърпички и филмите...виждаш това, което човекът зад камерата иска да видиш, гледаш през неговите очи, влизаш в проклетата му глава, момент на симбиоза, на емпатия.
Върху бялата стена сянката на молива е просто нежен, издължен силует, но ти виждаш възможностите, които предлага тази сянка и когато превъртиш лентата и натиснеш копчето, сянката се превръща в тъмна кула (като тази на Кинг, защото ти го искаш така) , кула сред поле от светлина.
О, това беше несериозен пост, нали така?
Представям си се вече.
Дните стават по-дълги, слънцето седи в небето по-упорито.
Представям си се с раница на гърба, със спален чувал, с бутилка вода, с компас, почти без пари (както винаги), представям си застиналия поток на асфалта
"and the road has always led West"
...и един Зенит, увиснал на гърдите ми, и китарата, преметната само върху едното ми рамо, защото раницата ми пречи..
Добре; тези неща вече съм ги казвала, а ако не съм, те са прозирали между редовете, като невинни слънчеви зайчета - неуловими и ярки.
Но това е.
Ако не мога да говоря за друго, простете ми.
Ако мислите, че има само един начин за живот и че следвайки този начин, всеки може да бъде щастлив, простете ми, че не се съгласявам.
Ако думите ми не ви трогват, простете ми.
Ако свиря фалшиво и не мога да хващам баре-та, простете ми.
Простете най-вече на лекомислието ми.
Както аз ще простя, когато ми казвате, че бягството не може да направи никого щастлив, защото не води до нищо.
ако искаш да стигнеш някъде, всяка пресечка ще те отведе. ще минаваш през стените като призрак. ще ходиш по вода като Иисус. ще вървиш над пропасти като същински Ник Валенда. ще бягаш, напук на плаващите пясъци. и ще стигнеш.
може да не знам нищо за истинските трудности, за истинските изпитания и саможертви, които те оставят благодарен на косъм от смъртта, но нали затова се екипирам?
два броя чорапи
един пакет сухари
един компас
една раница
молив и тетрадка
един чифт стиснати зъби
малко гордост
малко надежда
цял галон примирение
бинтове
готовност да падам
Ясно е, че съм несериозна. Половин София/ Пловдив/ Варна, вероятно и Севлиево и Търново знаят това. Никой обаче не ме е убедил, че обратното би ми помогнало.
А сега: посока --> Варна. Картофи със сирене и босилек. Студено червено вино. Последна цигара. Ментов чай. Несериозен, но не и нещастен човек.
