понеделник, 22 юли 2013 г.

кофеинова криза

стигаме до криза на средната възраст на двадесет години посредством въпроси за голямата истина.
къде е тя? каква е тя? какво е всъщност 42? какво ще увенчае и оправдае сълзите, безплодното лутане и неосъществените нужди?
Не е само липсата на старание. Понякога се стараем до болка. Цялата сила на мускулите ни, цялата нежност на пръстите ни, целият трепет на сърцата ни отива в това старание. Отдаваме се- и чакаме, вече омаломощени, да бъдем възнаградени за това.
Само че
тогава
внезапно
това не се случва.
Тогава се питаме: защо? Питаме се: направил ли съм нещо? Питаме: какво съм направил в предишния си живот? нещо ужасно ли е било? само сега ми е отказан достъпът до обикновеното щастие? защо днес и защо на мен?

Стигаме до криза. Криза на средната възраст, финансова криза, емоционална криза, криза на човечеството. Криза като всички кризи: не виждаш изхода, докато не излезеш.
А дотогава се луташ-по стъпките си- сред въпроси, които имат отговори, но не водят доникъде.
Има правилни въпроси.
Някои от тях имат правилни отговори.
Има правилни места.
Има правилни хора.
Тогава и ти си правилен. Ти, ти винаги трябва да бъдеш в средата на този възел от правили константи.

Ти се питаш къде е истината, коато те боли най-силно. Намираш я, когато не питаш. Не питаш, когато си щастлив.
ще усетиш вкуса на кръвта си хиляди пъти
сълзите ти ще удавят цялата морска вода
ще помиришеш пръстта, докато падаш на колене
ще губиш и ще губиш и ще губиш и ще губиш
каквото        и       да      правиш
...и единственото правилно нещо е да продължиш, защото ще бъдеш способен, защото така си проектиран, защото си гъвкав, адаптивен, възприемчив, със скелет като стомана и каучук едновременно. Ще продължиш, защото ще си способен и защото ще е ужасно лесно да повярваш, че не си, но никога няма да излъжеш напълно кръвните си клетки
Ще продължиш, защото това ще е правилно,
като вечната истина.

Няма коментари:

Публикуване на коментар