пет сутринта извън реалността

не е реална нито тази сутрин
с лилавия си мрак и чашата кафе и тихите тераси,
не е реална вчерашната вечер,
с танцьорките по бара и по масите
и барманите с тъмните фуражки,
не е реална вчерашната сутрин,
в която се прибирахте безсилни по безлюдното шосе
и май се зазоряваше край вас,
и май се зазоряваше в очите ви,
ала това не бе реално
и ти не си реална днес.
Не са реални днес косите ти.
Не е реално днес сърцето ти.
Копнежите, преплетени в гърдите ти.
И даже болката не е реална днес.
Не знаеш как или защо, но пак се зазорява
във нереалното пространство на небето.

и тъй, ти вдругиден ще видиш пак морето
тогава ще е най-ужасно нереално,
тогава ще е тъй ужасно близко до сърцето ти
и тъй далече от живота, който водиш.
Тогава ще е твоето проклятие.
За ден, или за два, а после ще избягаш.
И пак ще видиш как се зазорява
над цветните, безумно цветни сгради.
Това дори не е стихотворение.
Това не е, това не е реално днес.
Поне не по-реално от душата ти
от тази сутрин, вече светла,
това изстинало кафе

една лъжа е твоето проклятие.