четвъртък, 8 май 2014 г.

ka like the wind



Eсенният вятър се завръща
от края на земята;
отново е във скута ми;
отново ми е тъжно
със есенния вятър.
Oтново ще се лутаме
из старите полета
из пустите хамбари
из мъртвите пътеки.
със вятъра в ръцете ми-
една последна вяра
във всичко и за всеки.
Oтново ми е тъжно;
в утробата на облака
снегът отново рита
Но вятърът се връща-
пресрещам го сред полет,
държа го до гърдите си,
той плаче, както плачат
сираците лисичета
във своите тунели.
Не ми отнемай вятъра,
Декември, остави ми го!
владей, но не разделяй.
до края на земята,
до сърпа на луната,
задръж, задръж зората си...

Снегът покри пределите.