четвъртък, 5 февруари 2015 г.

блокада

явно не се нуждая достатъчно, че да пиша.
ако някой друг се нуждаеше, щеше да е достатъчно.
Ще се спусна пак по вълната, която те носи над неведомото и накрая ще изгубя всички думи.
Ако те са като ято птици, което едва удържаш с голи длани
Ако те са като връзка златни ключове, която можеш да носиш единствено в устните си
Ако те растат в гръдния ти кош като малки, крехки и екзотични цветя, които много трудно намират подходяща почва, светлина и количество влага....
ако приемем, че е така ,защото е така за мене,


оставям този абзац да виси във въздуха нарочно.
исках да кажа само, че е трудно.
ТРУДНО Е- две думи. Без да е оплакване. Или обвинение. Факт без контекст. Две думи, а не два абзаца! Не че двата абзаца нямат свое предназначение - слава Богу, хората са измислили предназначение за всичко - само че също така обичат да прехвърлят предназначението като топка и да го хвърлят или в този кош, или в другия, но не и в двата едновременно.

пиша с мъките на древногръцки цар в най-дълбоката дупка на Тартар
Мислех: ще избягам и тогава ще си го възвърна. Трескавия ритъм, който те вплита в ритъма на света. Хартията, която шумоли под напора на химикала като дъжд.
Избягах и започнах да го губя.
Нали може би така трябва да е? Не знам кого да питам за живота си. Не мога да изисквам от най-близките ми хора да се превърнат в съдници.
Нали може и така да бъде?
Може да бъде ето така:
Добрата стара Нокия-  на дъното на реката в  Ла Флореста. Работа по фестивали. На стоп не само из Европа. С китарата на площада на някой малък френски или испански или португалски град. Отново Джони Кеш и Боб Дилън. Отново скуотове и непредвидимост. Всеки ден може да бъде изненада. Всяка раздяла може да бъде подарък. Ще свикна. Ще се запозная с всички скитници пред социалните центрове в Макон и Вилфранш. Всяка изминала секунда ще бъде история. Ще полагам основите на нови стаи, огнища и прозорци и ще бягам, преди да са ме погълнали. И няма да пиша. И няма да пиша.
И по загорялата ми кожа ще има щастливи белези, устните ми ще миришат на авокадо, постоянно ще си купувам връзки за обувки, ще пия сайдер, ще се губя, ще бъде прекрасно.
И няма защо да бъда отчаяна, нали?

Блокадата не е фиктивна.
Те я въже от лед около ръцете ми, устните ми, дробовете ми. И думите я удрят с крилете си, блъскат я с метален звън, опитват се да промушат крехките си теменуженоподобни тела. Въжето стои. Блокадата не е фиктивна. Разбира се, че искам да я пробия.
И всъщност не, не се отказвам. Знам, че трябва да се боря с нея по силата на никаква логика. По силата на знанието.
Не успявам обаче в момента.
Това е едно превантивно извинение, не знам как ще се стекат нещата.

Щях да се радвам, ако нуждата ме подтикваше да пиша тук ,
даже и да е едното нищо,
даже и да е наръчник как се обича София,
даже и да е списък на любимите ми цитруси,
даже и да е име на забравен аромат,
даже и да е един куплет от нечие стихотворение,
даже и да са букви от азбуката,
даже и да е само  .

Нуждата не ме подтиква. Това е едно превантивно извинение.
Ако все пак избягам, ще бъда щастлива. Този път не ползвам "бягство" като синоним на "пътуване".
Пътуването е неизбежно. Другото е опционално.
Ако все пак избягам, оставила съм разпилените морски камъчета на думите навсякъде- така, че да прикриват следите ми- но съм ги оставила. Може и да не са достатъчно важни, но съм ги оставила. Нека донесат любов: някъде, някога, някому.

Вятърът на промените си духа константно, но когато се превърне в мокра есенна вихрушка и ароматът му защипе в ноздрите ти и залюти в очите ти , когато те намери на кафевия диван с тютюн "Дръм" в скута ти и таро карти върху коленете и се увие около раменете ти като питон, тогава е тревогата.
Ще ми се да бях като Хемингуей. Или Айрис Мърдок. Да ударя клавиатурата и последните две изречения да изпърхат с криле и да кацнат върху бялото пълни с надежда.
Нямам нуждата. Това е превантивно извинение. Писала съм молитви и сбогувания. Но това тук е с практична цел. Приемайте го както искате.
Не се усеща, но на вкус е като тежък речен камък, който докосваш с изтръпнал език, преди да го оставиш да потъне.



Няма коментари:

Публикуване на коментар