пътуване с тежък багаж

Аз съм тук.
Господи, аз съм в този град, точно в този град.
Бях готова да целувам всяка пресечка, да се моля пред фонтана на Витошка, да спя върху стълбите на Народния театър, бях готова да опра чело във всеки фриз от светъл камък, защото тук се чувствам подслонена, приютена, добре дошла.

отделно от това, аз съм наистина без дом.
като Хектор Мало.
скитах из България и до Гърция, докато септември беше още топъл.
За да ми е по-леко, взех си автобиографията на Керуак и "Пътуване с лек багаж" на Туве Янсон (как си мечтая да пътувам с лек багаж!)
В компанията на Керуак скитането е по-сладко, но не по-малко горчиво.

Някой ден ще напиша тази книга-книга за софийските апартаменти, които съм обиколила. След като живях малко в една разкошна къща в Бояна при Мишел отидох право в Мусагеница, в апартамент, в който хората, които не живееха там, прекарваха повече време,
а оттам се пренесох в Люлин, в частен мото-клуб, обърнат с лице към циганската махала.
Сега съм в Стрелбище.
Всеки апартамент си има свое лице. Всеки път към дома носи своето очарование.
И нищо не е мое.

Разбираш, че си прекарал доста време в подлеза на СУ, когато бездомниците започнат да те поздравяват по име и дори се откажат да ти искат цигари, защото и ти си закъсал като тях.
Картинка от подлеза: аз, Дани, Бил, норвежецът Йорен и котето Луи Луи Луи седим на една от металните пейки, ядем евтина храна от Била и си подаваме тютюна, някой няма листчета, друг- филтри, а наоколо сноват бездомници и събират стотинки за литър вино.
Никой от нас не знае къде ще спи довечера.

Без дом- всъщност то е донякъде и избор, и капан. Когато веднъж започнеш да бягаш, не можеш да се почувстваш свободен по друг начин. Не че не искаш. Не можеш.
Без дом- хубавото е, че когато нямаш дом никъде, имаш дом навсякъде.
Но никога не е само хубавата страна.

Вися в безтегловност в София и единствено това, че съм в София, ме удържа на ръба на смеха и безгрижието.
Какво правиш, когато съществуването ти изглежда толкова мизерно и безизходно, че сълзите ти изглеждат недостатъчни и нелепи в случая?
Това, което направихме ние,
седнали с опънати крака пред вечно примамливата врата на Народния,
а ние се смяхме доста дълго и наистина беше и смешно, и невероятно, и хубаво,
този наш живот, който точно София промени.