manifesto

Нито имам нова надежда, нито съм изгубена по нов начин, но съм тук. Какво искам да кажа? Надявам се, че пръстите ми знаят, защото аз не знам. Смешното е, че ми трябва това място, този бял екран, тази публикувана тайна, за да разбера какво искам да си обясня.
Откъде дойдох? И какво дойде заедно с мен?
Чудовищата все оше пъплят зад стените ми. Играем си на криеница, но не сме приятели. Не сме и във война - то е като да се биеш със сенки по тъмно.
Бях къде ли не и мислех, че ще ги оставя там. Бях къде ли не и мислех, че ще донеса местата със себе си.
Но те остават там - слънчеви и недостъпни, ерозирали скални хребети, безкрайни редици лозя, покрити с роса, вода, разцепена на две от острието на слънцето, заснежени планини, застанали в кръг на стража. Красотата винаги е огромна. И остава някъде в теб, но когато поискаш да я извадиш и да я видиш, разтваряш стиснатата си шепа - и тя е празна.
Сега съм тук, с празни шепи. Опитвам се да остана на гребена на вълната, на гребена на красотата. Не забравяй, не забравяй, не забравяй. Мантрата на изгубените. Не забравяй щастието си. Не забравяй откъде си дошла. Не съжалявай нито за сантиметър от пътя си. Виж се, виж се, виж се. Виж отвъд очите си, отвъд умората, отвъд познатото и неопределимото. Стани непознат за самата себе си, виж се за първи път, виж какво си сега. Не винаги си била това. Не застивай, не застивай, не застивай. Не си позволявай да изгубиш движението, да се предадеш на покоя, който те превръща в камък.Твоята история няма да е тази на разочарованието. Всичко се променя, макар и бавно. Никнат ти кости, наченки на криле, косите ти отново са дълги, огънят в теб все още мъждука. Твоята приказка ще бъде от старите, чиито корени черпят живот от омагьосаните гори, коварните блата, танците за дъжд, звездите, непокрити от изкуствена светлина.И ти самата ще се превърнеш в тази истина, която толкова търсиш. Не се съмнявай, не се съмнявай, не се съмнявай. Усъмниш ли се, падаш обратно; усъмниш ли се , превръщаш се в камък. Твърде много приказки свършват така.
Дошло е някакво време, което не е идвало преди.
Така че пий и дишай, слагай си обеци в косите, носи котките на ръце, яж авокадо, казвай "да", измисляй си сюжети , наблюдавай сенките въху платното на нощната лампа, играй Диксит, свири, докато не те заболят пръстите и сърцето.
Твоята приказка ще се разказва с лекота някой ден.



Това казвам сега, а по-късно ще го разбера.