варна

На път съм пак. На път да се затичам

със същите изтъркани подметки,

с които крачех, идвайки към тебе.

Забравила съм как да те наричам..

Нима не ме примами като шепот?

Нима не ме примами да се върна?

признай си недостойната победа.

Сега ме притежаваш като спомен.

Веригите ти- те са стари сенки,

но ми се струват тежки и огромни..

Зората- безгранична, светла, светла,

гори върху солените ми устни,

студените ти каменни мостове
натискат върху дланите ми....Тебе!

Избирам тебе, тебе, теб отново -
поне във този кратък миг на лудост.
Теб целия – с отчаяните чайки,
със пясъка и мокрите окови..
Избирам теб, град, в тебе ще се влюбя.

Ще дойде ден и старите подметки
ще се намерят – и съвсем случайно -
на път да се затичат до полуда...

Но днес ще се оставя да те гледам.

 

спомням си- 

легло на земята и земя под вълните