вторник, 14 януари 2014 г.

дефинирай

измислете ми дума, която да значи
"страх от това, че се изплъзваш безвъзвратно, изплъзваш сеот границите, в които си стоял досега".
разбира се, хубаво е без граници. така можеш спокойно да паднеш от ръба.

всъщност написах едно отворено писмо, на ръка, като в древните времена, когато пръстите не ме боляха толкова, когато болката като цяло беше понятие, което съществува единствено в романите.

но ще го пусна след време, защото има време за всичко.
и това време идва.
време за война и време за мир, време за посрещане и време за сбогуване, време, което идва на бавни тласъци, като пясъчна буря, през огромната пустиня, която сме ние.

исках да напиша нещо много хубаво, после да го прочета и да се зарадвам или поне да изпитам доволство.
Поне доволство определено не ми липсва в последно време.
Бийтълс, изгряващото слънце, табелите, тировете, пътят, палатката в хола, хамака, книгите, целувките, Бийтълс, броколи, айляк, безгрижие, Бийтълс.

Но за това не се говори, то е период на студено доволство между едно щастие и друго, или поне така се надявам,
хубаво доволство, но притиснато от усещането за време.

Всъщност това не е пост, защото изобщо не възнамерявах да го пиша. Повечето ми постове не са постове. Това е рисунка с дъх, която не личи върху стъклото.

1 коментар: