незамръзнало море

Колко бяло и тихо във този отрязък от време.
Колко малко вече те прави щастлив.
Шосето - самотен лъч в плетеница от сенки.
И далечен писък на локомотив.

И гласът на тези почти непознати
приютен между две запотени стъкла;
и гласът от отвъд, от отвъд, зад стъклата,
онова заповедно и топло "Ела!"

През прозореца наднича с обич земята.
Колко малко вече те прави щастлив:
три лица, обърнати днес към зората
и далечен писък на локомотив.


всъщност отдавна не съм била толкова объркана, объркана, разпръсната, безнадеждна, сама, увиснала във въздуха, пълна с нова вяра, уплашена, ентусиазирана,
отдавна беше,
може би не е било никога, всъщност.

2014 - годината на посоките.
Имам си списък от 11 точки.
И съм се хванала на бас със себе си, че този път ще ги изпълня, така че не мога да изгубя.

И днес, сега, в тази секунда не мога да повярвам, че някой ден това ще бъде спомен.