поредната ти битка е пред теб.
а краят-ужасяващо далече.
каква шега с безгрижното дете,
готово да бере череши вечно.
Едва ли бе готово за кръвта.
Едва ли бе подготвено за мрака.
Умората, надвиснала в нощта,
мълчанието, с което тръгва влакът..
Не знаеше, как гърлото горчи,
докато още късаше череши.
Закри със длан от слънцето очи,
когато спусна длан след миг- валеше.
Така се случи лошата шега.
Поредна битка чака на перона.
А горе, чак над мократа дъга
за теб блестят
черешовите клони.
Няма коментари:
Публикуване на коментар